Creative Commons и реформите на законите за авторското право

Както всички знаем, живеем в дигитален свят, в който компютрите и интернет не са просто средство за забавление, работа или информиране. Интернет се превърна в средство за оцеляване, начин на живот. Това не го пиша просто така, безцелно. То идва във връзка с реформаторските идеи на Лорънс Лесиг , американски учен и преподавател по право в Станфордския университет, относно авторското право или по-точно с една негова платформа, наречена Creative Commons ( преведено на български: Съзидателно Споделяне).
Тъй като предполагам не всички са запознати какво точно представлява  Creative Commons (CC) и аз също чух за първи път за CC на последната си лекция по Информационно общество, ще се опитам да обясня накратко.  И така CC представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения, създадени през 2001г. като реакция срещу все по-разразтващите се закони за авторското право. Това, по което се различават обичайните закони за авторско право и CC е в това, че в основата на Криейтив Комънс стои формулата „някои права запазени”  срещу  обичайното „всички права запазени”. Така авторите могат сами да определят при какви обстоятелства могат да бъдат използвани произведенията ми. Повече за договорите и видовете условия може да прочетете тук.
Когато са създадени тези договори, те се основавали на правната система на САЩ. Но в последствие в резултат на разпространението им във все повече страни по света се наложило да бъдат адаптирани и превеждани за различни от американската правни системи. Сега CC съществува в 80 различни държави, включително и България. Но дори след създаването на Creative Commons, Лорънс Лесиг продължава да призовава за реформи относно авторското право. В една негова много интересна реч, той се опитва да обясни необходимостта от революция и промени, които да отговарят на нуждите на настоящето. Защото в днешно време всички сме част от интернет обществото, където ежедневно се споделя неограничено количество общодостъпна информация и то неконтролируемо. Почти всеки има достъп до почти всичко и със сегашните закони за защита на авторското право,творците и създателите на иновативни произведения имат две опции – да спрат да публикуват и да обрекат развитието си на провал или да се откажат от авторското си право и всеки да може да се възползва от тяхната интелектуална собственост. Реформите обаче не са от полза само за авторите, а и за потребителите, които използват чужди снимки, произведения, информация изобщо от интернет, т.е за абсолютно всички. Как да убедим децата и учениците,че да престъпваш закона е много лошо и се наказва след като, когато те свалят противозаконно информация от интернет, никой не ги наказва? По този начин те свикват с мисълта,че могат да вършат незаконни действия без последствия. На това ли искаме да научим бъдещите поколения?
 Макар призивите на Лесиг да са подложени на критика от немалко хора, аз съм съгласна,че реформи са необходими. Не може всичко да се развива,а законите да остават същите. Трябва да имаме свободен достъп до информация, все пак това е в същината на 21 век. Разбира се, това не означава да се пренебрегнат правата на авторите,а да се намери компромисен вариант за използването, разпространението и  преработката  на съдържанието.

Казусът Читанка

Казусът Читанка


http://chitanka.info е българска онлайн библиотека, в която се намират всякакви книги на български и чуждестранни автори, които са свободни за достъп напълно безплатно. Но през 2010г. този сайт се превърна в ябълката на раздора между известни издателства и екипът на „Моята библиотека”, както още е известен сайтът. В резултат ГДБОП затварят сайта и изземва всички сървъри с цялата налична база данни. Освен това авторите на сайта са подложени на небивали нападки от обществеността и медиите, обвинявани са в кражба и нарушаване на авторските права.

Но дали това беше най-правилното действие,което можеше да бъде предприето? На фона на последните проучвания в Европейския съюз, според които българите са най-неграмотната и нечетяща нация, българските законодателни органи решават да затворят тази библиотека и то с комерсиална цел. Единствените, които имат ползва от прекратяване дейността на chitanka.info са издателствата, които печелят от продажбата на книгите.Сайтът е създаден изцяло с нетърговска цел, в него дори няма реклами, от които да печелят неговите създатели. Нещо повече много книги са толкова стари,че дори са с изтекли авторски права, други са превеждани напълно безплатно и доброволно от преводачи. Някои автори дори се отказват от правата си в името на тази кауза – българите да започнем да четем.  Но не е само това! Според българското законодателство или по-точно според закона за авторските права и сродните му (http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401) , глава пета, чл.24, ал. 9 сайтът и съдържанието в него са абсолютно законни.
Но кой ли мисли за учениците и студентите, които намират безценна помощ в този сайт? В него има книги, които не са преиздавани от години и вече не могат да се намерят в книжарниците и библиотеките.  Също така българите в чужбина по никакъв друг начин не биха могли да се сдобият с книга на български автор на родния им език. Но както за всяко нещо в България, по-важна е печелбата, а не резултатът.
 Крайно време е да се спре своеволието на лакомите за печалби хорица и да се направи нещо, което е в полза за обществото и би помогнало за положителното развитие на нашата нация и издигане на имиджа ни пред останалите европейски държави. В защита на chitanka.info са изписани и изказани много неща, но мисля, че една статия във вестник dnevnik.bg, показва нещата такива каквито са доста умело - http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/27/923975_da_spasim_wwwchitankainfo . Реакциите сред обществото са повече от показателни,че няма да позволим да се изменят законите и да се тълкуват според нуждите на гонещите печалба.Завършвам с линк към група във facebook.com , посветена на спасяването на chitanka.info, към която може да се присъедини всеки.  Все пак това е нашата библиотека и ние ще направим всичко за да я спасим. https://www.facebook.com/group.php?gid=110390522341812&v=wall

Хората и Twitter

http://www.ted.com/talks/lang/eng/evan_williams_on_listening_to_twitter_users.html

Twitter…. Едва ли има някой в днешно време, който да не е чувал за Twitter и да не знае какво представлява. Аз лично не го използвам и не се интересувам от него и въпреки това, наскоро гледах едно клипче, за което разбрах благодарение на дисциплината „Информационно общество”, която изучавам в университета,  с реч на съоснователя на Twitter Евън Уилямс за това как е започнало всичко и как се е стигнало до момента,в който Twitter е такъв, какъвто е в момента.  Оказа се, че Twitter не е просто социална мрежа, където хората споделят къде са и какво правят в реално време. Twitter е нещо повече.
В технологичния свят, в който живеем, общуването с близки и познати става все по-рядко явление. Ние сме обсебени от компютрите, от интернет и прекарваме голяма част от свободното си време в интернет пространството. И тук идва Twitter, където споделяме какво правим, къде сме, какво ни интересува и изобщо каквото пожелаем и знаем,че тази информация ще стигне до хората, които се интересуват от нас  и искат да знаят как върви живота ни. Това е бил първоначалният замисъл при създаването на Twitter, споделя в речта си Евън Уилямс. Но в последствие привържениците на тази социална медия сами я развиват и тласкат напред, може би несъзнателно. Въпреки че, живеем в глобален свят с множество медии, всякакви източници на информация, които се актуализират непрекъснато, се оказва,че не винаги получаваме достатъчно информация в актуално време. Тук идва ролята на потребителите, които могат да споделят неща от всяка точка на света. Евън Уилямс дава като пример пожарите в Сан Диего през октовмри 2007г. Тогава хората се обръщат към Twitter, за да разберат какво се случва и как се променя ситуацията всяка минута. Дори успяват в рамките на няколко часа да се обединят и да съберат невероятна сума в помощ на пострадалите. Това е нещо непосилно за всяка друга медия, тъй като тук инфорацията идва директно от мястото на събитието, от очевидци, от хора, които го изживяват в този момент. Друг пример, който дава Уилямс е за газова криза в Алабама и как хората са поствали вTwitter къде има газ и колко струва. Важността на Twitter в такива ситуации не е толкова за разпространението на информацията,а за обратната връзка. Един споделя нещо и хората му отвръщат, стават съпричастни, помагат. Това е една от основните идеи, основните функции – сплотяването на хората от  целия свят.
Това, на което обаче не обръща внимание Евън Уилямс, е безопасността. При положение,че всеки може да туитва по всяко време за всичко, как да сме сигурни,че публикуваната информация е вярна,а не просто някаква измислица на човек без работа. Също така в речта си Уилямс говори за това,че в Twitter може да търсиш по определени думи определена информация. Тоест пишеш една дума в търсачката и ти излизат всякакви постинги свързани с тази дума. Тогава как се отсява информацията? Как можем да сме сигурни,че когато постваме нещо за нас или за това какво правим, то ще бъде видяно само от определени хора и никой не може да злоупотреби с тази информация. Тъй като аз използвам Facebook,а не Twitter, правя аналогия с възможността във Facebook да пишеш къде се намираш, в кой град, в кое заведение и т.н. Но там имаш приятели, които го виждат и донякъде информацията не е общодостъпна. И същевременно ако някой хареса или коментира този статус, това излиза в неговия профил и всички негови приятели могат да го видят, които не са твои приятели и отново може да се злоупотреби с  тази информация. Затова мисля,че трябва да се обърне внимание на тази толкова важна особеност,а именно безопасността при споделяне на лична информация и не само в интернет пространството.  Все пак социалните медии променят и до голяма степен контролират нашия живот и ние трябва да сме наясно с последствията.