Казусът Читанка

Казусът Читанка


http://chitanka.info е българска онлайн библиотека, в която се намират всякакви книги на български и чуждестранни автори, които са свободни за достъп напълно безплатно. Но през 2010г. този сайт се превърна в ябълката на раздора между известни издателства и екипът на „Моята библиотека”, както още е известен сайтът. В резултат ГДБОП затварят сайта и изземва всички сървъри с цялата налична база данни. Освен това авторите на сайта са подложени на небивали нападки от обществеността и медиите, обвинявани са в кражба и нарушаване на авторските права.

Но дали това беше най-правилното действие,което можеше да бъде предприето? На фона на последните проучвания в Европейския съюз, според които българите са най-неграмотната и нечетяща нация, българските законодателни органи решават да затворят тази библиотека и то с комерсиална цел. Единствените, които имат ползва от прекратяване дейността на chitanka.info са издателствата, които печелят от продажбата на книгите.Сайтът е създаден изцяло с нетърговска цел, в него дори няма реклами, от които да печелят неговите създатели. Нещо повече много книги са толкова стари,че дори са с изтекли авторски права, други са превеждани напълно безплатно и доброволно от преводачи. Някои автори дори се отказват от правата си в името на тази кауза – българите да започнем да четем.  Но не е само това! Според българското законодателство или по-точно според закона за авторските права и сродните му (http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401) , глава пета, чл.24, ал. 9 сайтът и съдържанието в него са абсолютно законни.
Но кой ли мисли за учениците и студентите, които намират безценна помощ в този сайт? В него има книги, които не са преиздавани от години и вече не могат да се намерят в книжарниците и библиотеките.  Също така българите в чужбина по никакъв друг начин не биха могли да се сдобият с книга на български автор на родния им език. Но както за всяко нещо в България, по-важна е печелбата, а не резултатът.
 Крайно време е да се спре своеволието на лакомите за печалби хорица и да се направи нещо, което е в полза за обществото и би помогнало за положителното развитие на нашата нация и издигане на имиджа ни пред останалите европейски държави. В защита на chitanka.info са изписани и изказани много неща, но мисля, че една статия във вестник dnevnik.bg, показва нещата такива каквито са доста умело - http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/06/27/923975_da_spasim_wwwchitankainfo . Реакциите сред обществото са повече от показателни,че няма да позволим да се изменят законите и да се тълкуват според нуждите на гонещите печалба.Завършвам с линк към група във facebook.com , посветена на спасяването на chitanka.info, към която може да се присъедини всеки.  Все пак това е нашата библиотека и ние ще направим всичко за да я спасим. https://www.facebook.com/group.php?gid=110390522341812&v=wall

Хората и Twitter

http://www.ted.com/talks/lang/eng/evan_williams_on_listening_to_twitter_users.html

Twitter…. Едва ли има някой в днешно време, който да не е чувал за Twitter и да не знае какво представлява. Аз лично не го използвам и не се интересувам от него и въпреки това, наскоро гледах едно клипче, за което разбрах благодарение на дисциплината „Информационно общество”, която изучавам в университета,  с реч на съоснователя на Twitter Евън Уилямс за това как е започнало всичко и как се е стигнало до момента,в който Twitter е такъв, какъвто е в момента.  Оказа се, че Twitter не е просто социална мрежа, където хората споделят къде са и какво правят в реално време. Twitter е нещо повече.
В технологичния свят, в който живеем, общуването с близки и познати става все по-рядко явление. Ние сме обсебени от компютрите, от интернет и прекарваме голяма част от свободното си време в интернет пространството. И тук идва Twitter, където споделяме какво правим, къде сме, какво ни интересува и изобщо каквото пожелаем и знаем,че тази информация ще стигне до хората, които се интересуват от нас  и искат да знаят как върви живота ни. Това е бил първоначалният замисъл при създаването на Twitter, споделя в речта си Евън Уилямс. Но в последствие привържениците на тази социална медия сами я развиват и тласкат напред, може би несъзнателно. Въпреки че, живеем в глобален свят с множество медии, всякакви източници на информация, които се актуализират непрекъснато, се оказва,че не винаги получаваме достатъчно информация в актуално време. Тук идва ролята на потребителите, които могат да споделят неща от всяка точка на света. Евън Уилямс дава като пример пожарите в Сан Диего през октовмри 2007г. Тогава хората се обръщат към Twitter, за да разберат какво се случва и как се променя ситуацията всяка минута. Дори успяват в рамките на няколко часа да се обединят и да съберат невероятна сума в помощ на пострадалите. Това е нещо непосилно за всяка друга медия, тъй като тук инфорацията идва директно от мястото на събитието, от очевидци, от хора, които го изживяват в този момент. Друг пример, който дава Уилямс е за газова криза в Алабама и как хората са поствали вTwitter къде има газ и колко струва. Важността на Twitter в такива ситуации не е толкова за разпространението на информацията,а за обратната връзка. Един споделя нещо и хората му отвръщат, стават съпричастни, помагат. Това е една от основните идеи, основните функции – сплотяването на хората от  целия свят.
Това, на което обаче не обръща внимание Евън Уилямс, е безопасността. При положение,че всеки може да туитва по всяко време за всичко, как да сме сигурни,че публикуваната информация е вярна,а не просто някаква измислица на човек без работа. Също така в речта си Уилямс говори за това,че в Twitter може да търсиш по определени думи определена информация. Тоест пишеш една дума в търсачката и ти излизат всякакви постинги свързани с тази дума. Тогава как се отсява информацията? Как можем да сме сигурни,че когато постваме нещо за нас или за това какво правим, то ще бъде видяно само от определени хора и никой не може да злоупотреби с тази информация. Тъй като аз използвам Facebook,а не Twitter, правя аналогия с възможността във Facebook да пишеш къде се намираш, в кой град, в кое заведение и т.н. Но там имаш приятели, които го виждат и донякъде информацията не е общодостъпна. И същевременно ако някой хареса или коментира този статус, това излиза в неговия профил и всички негови приятели могат да го видят, които не са твои приятели и отново може да се злоупотреби с  тази информация. Затова мисля,че трябва да се обърне внимание на тази толкова важна особеност,а именно безопасността при споделяне на лична информация и не само в интернет пространството.  Все пак социалните медии променят и до голяма степен контролират нашия живот и ние трябва да сме наясно с последствията.