Хората и Twitter

http://www.ted.com/talks/lang/eng/evan_williams_on_listening_to_twitter_users.html

Twitter…. Едва ли има някой в днешно време, който да не е чувал за Twitter и да не знае какво представлява. Аз лично не го използвам и не се интересувам от него и въпреки това, наскоро гледах едно клипче, за което разбрах благодарение на дисциплината „Информационно общество”, която изучавам в университета,  с реч на съоснователя на Twitter Евън Уилямс за това как е започнало всичко и как се е стигнало до момента,в който Twitter е такъв, какъвто е в момента.  Оказа се, че Twitter не е просто социална мрежа, където хората споделят къде са и какво правят в реално време. Twitter е нещо повече.
В технологичния свят, в който живеем, общуването с близки и познати става все по-рядко явление. Ние сме обсебени от компютрите, от интернет и прекарваме голяма част от свободното си време в интернет пространството. И тук идва Twitter, където споделяме какво правим, къде сме, какво ни интересува и изобщо каквото пожелаем и знаем,че тази информация ще стигне до хората, които се интересуват от нас  и искат да знаят как върви живота ни. Това е бил първоначалният замисъл при създаването на Twitter, споделя в речта си Евън Уилямс. Но в последствие привържениците на тази социална медия сами я развиват и тласкат напред, може би несъзнателно. Въпреки че, живеем в глобален свят с множество медии, всякакви източници на информация, които се актуализират непрекъснато, се оказва,че не винаги получаваме достатъчно информация в актуално време. Тук идва ролята на потребителите, които могат да споделят неща от всяка точка на света. Евън Уилямс дава като пример пожарите в Сан Диего през октовмри 2007г. Тогава хората се обръщат към Twitter, за да разберат какво се случва и как се променя ситуацията всяка минута. Дори успяват в рамките на няколко часа да се обединят и да съберат невероятна сума в помощ на пострадалите. Това е нещо непосилно за всяка друга медия, тъй като тук инфорацията идва директно от мястото на събитието, от очевидци, от хора, които го изживяват в този момент. Друг пример, който дава Уилямс е за газова криза в Алабама и как хората са поствали вTwitter къде има газ и колко струва. Важността на Twitter в такива ситуации не е толкова за разпространението на информацията,а за обратната връзка. Един споделя нещо и хората му отвръщат, стават съпричастни, помагат. Това е една от основните идеи, основните функции – сплотяването на хората от  целия свят.
Това, на което обаче не обръща внимание Евън Уилямс, е безопасността. При положение,че всеки може да туитва по всяко време за всичко, как да сме сигурни,че публикуваната информация е вярна,а не просто някаква измислица на човек без работа. Също така в речта си Уилямс говори за това,че в Twitter може да търсиш по определени думи определена информация. Тоест пишеш една дума в търсачката и ти излизат всякакви постинги свързани с тази дума. Тогава как се отсява информацията? Как можем да сме сигурни,че когато постваме нещо за нас или за това какво правим, то ще бъде видяно само от определени хора и никой не може да злоупотреби с тази информация. Тъй като аз използвам Facebook,а не Twitter, правя аналогия с възможността във Facebook да пишеш къде се намираш, в кой град, в кое заведение и т.н. Но там имаш приятели, които го виждат и донякъде информацията не е общодостъпна. И същевременно ако някой хареса или коментира този статус, това излиза в неговия профил и всички негови приятели могат да го видят, които не са твои приятели и отново може да се злоупотреби с  тази информация. Затова мисля,че трябва да се обърне внимание на тази толкова важна особеност,а именно безопасността при споделяне на лична информация и не само в интернет пространството.  Все пак социалните медии променят и до голяма степен контролират нашия живот и ние трябва да сме наясно с последствията.