Creative Commons и реформите на законите за авторското право

Както всички знаем, живеем в дигитален свят, в който компютрите и интернет не са просто средство за забавление, работа или информиране. Интернет се превърна в средство за оцеляване, начин на живот. Това не го пиша просто така, безцелно. То идва във връзка с реформаторските идеи на Лорънс Лесиг , американски учен и преподавател по право в Станфордския университет, относно авторското право или по-точно с една негова платформа, наречена Creative Commons ( преведено на български: Съзидателно Споделяне).
Тъй като предполагам не всички са запознати какво точно представлява  Creative Commons (CC) и аз също чух за първи път за CC на последната си лекция по Информационно общество, ще се опитам да обясня накратко.  И така CC представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения, създадени през 2001г. като реакция срещу все по-разразтващите се закони за авторското право. Това, по което се различават обичайните закони за авторско право и CC е в това, че в основата на Криейтив Комънс стои формулата „някои права запазени”  срещу  обичайното „всички права запазени”. Така авторите могат сами да определят при какви обстоятелства могат да бъдат използвани произведенията ми. Повече за договорите и видовете условия може да прочетете тук.
Когато са създадени тези договори, те се основавали на правната система на САЩ. Но в последствие в резултат на разпространението им във все повече страни по света се наложило да бъдат адаптирани и превеждани за различни от американската правни системи. Сега CC съществува в 80 различни държави, включително и България. Но дори след създаването на Creative Commons, Лорънс Лесиг продължава да призовава за реформи относно авторското право. В една негова много интересна реч, той се опитва да обясни необходимостта от революция и промени, които да отговарят на нуждите на настоящето. Защото в днешно време всички сме част от интернет обществото, където ежедневно се споделя неограничено количество общодостъпна информация и то неконтролируемо. Почти всеки има достъп до почти всичко и със сегашните закони за защита на авторското право,творците и създателите на иновативни произведения имат две опции – да спрат да публикуват и да обрекат развитието си на провал или да се откажат от авторското си право и всеки да може да се възползва от тяхната интелектуална собственост. Реформите обаче не са от полза само за авторите, а и за потребителите, които използват чужди снимки, произведения, информация изобщо от интернет, т.е за абсолютно всички. Как да убедим децата и учениците,че да престъпваш закона е много лошо и се наказва след като, когато те свалят противозаконно информация от интернет, никой не ги наказва? По този начин те свикват с мисълта,че могат да вършат незаконни действия без последствия. На това ли искаме да научим бъдещите поколения?
 Макар призивите на Лесиг да са подложени на критика от немалко хора, аз съм съгласна,че реформи са необходими. Не може всичко да се развива,а законите да остават същите. Трябва да имаме свободен достъп до информация, все пак това е в същината на 21 век. Разбира се, това не означава да се пренебрегнат правата на авторите,а да се намери компромисен вариант за използването, разпространението и  преработката  на съдържанието.